В нощта на 31 декември се приготвя специална обредна вечеря, която изобилства от ястия и напитки.

По традиция основното ястие трябва да е от пиле, петел или пуйка. Най-често птицата е печена с кисело зеле или напълнена с ориз. Плънката може да бъде на оризова основа и да включва лук, стафиди, моркови, ябълки, подправки или кестени. Задължително на масата трябва да присъства и свинско от прасето, заклано по Коледа.

Съществен елемент от празничната традиция е баницата с късмети. Във всеки край на България плънката е различна - сирене, кисело зеле, тиква, картофи, месо и други. Колкото човека има на масата, толкова парчета се приготвят - плюс едно допълнително, което се нарича за Богородица.

В баницата се слагат пара, късмети и малки дрянови клончета с пъпки, наречени на нивата, лозята, къщата, здравето, богатството, домашните животни. Баницата се поставя в центъра на масата, завърта се три пъти и всеки взима парчето, което е пред него за да разбере какъв късмет му се е паднал за предстоящата година.

На трапезата трябва да има и изобилие сурови плодове като ябълки, круши, грозде, портокали, мандарини и пр., сурово жито, фъстъци, орехи, бадеми, вино, ракия, сокове и подсладени напитки.

Преди цялото семейство да седне на трапезата, най-възрастният човек прикадява ястията, а след това и цялата къща, за да прогони злите сили и духове.

Първият ден от новата година пък се откроява с обичая сурвакане, в който участват деца до 14-годишна възраст. Сурвакат се близки и съседи. Всяко дете носи свежо откършена или украсена сурвакница, като самата уркаса е изключително -разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Сурвакарите започват от най-възрастния член и благославят къщата и стопаните. Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.