Полезни факти
Брашното се получава вследствие на смилане на определена, най-често зърнена култура, под формата на прах.
Най-често се добива от различни сортове зърнени култури като пшеница, ръж, овес, кестени, просо, царевица, ориз, нахут и дрги, но може да се прави и от незърнени култури - соя, картофи, елда, тапиока.
В зависимост от вида на зърното, от което е получено, брашното се дели на видове — пшеничено, ръжено, царевично, соево и др., а по качество — на типове. Типът се означава според пепелното съдържание (например брашно с пепелно съдържание 0,5 % се означава като тип 500) като колкото типовото число на даден вид е по-ниско, толкова качеството му е по-високо и цветът по-бял.
Брашното от пшеница е най-ценното и най-употребяваното, има изключително значение като суровина за производство на хляб, хлебни, макаронени и сладкарски изделия, използва се широко в общественото хранене при приготвяне на супи, ястия, сосове, десерти. С най-широка употреба се отличава типът 500, а тип 1850 се нарича пълнозърнесто.
Ръженото, царевичното и оризовото брашно са с по-малка значимост; имат ниски технологични и кулинарни свойства и намират ограничено приложение. Царевичното брашно тип 800 се употребява в обществената и домашната кухня за качамак и като добавка към някои тестени десерти.
С голяма хранителна стойност е соевото брашно, но то все още малко се използва у нас.
Всеки вид зърно може да се смели на пълнозърнесто брашно. За разлика от рафинираните брашна, пълнозърнестото е по-богато на растителни влакнини (фибри). То е изцяло е природен продукт, получен при смилане на всички части на зърното, без отделяне на нито една фракция от него. Благодарение на това е богато на витамини, минерални вещества, целулоза и белтъци.
При пшеница с ниско качество като суровина в брашната се влагат много и различни видове коректори, които подобряват качеството на крайния продукт - брашното.