Полезни факти

Семейство Тиквови включва едногодишни и многогодишни растения с влачещи се или катерливи стъбла. От тях като култури се отглеждат обикновена твърдокрила тиква (Cucurbita pepo), едроплодна тиква (Cucurbita maxima) и мускатна тиква (Cucurbita moschata). 

Стъблото на тиквата е цилиндрично или ръбесто, цялото покрито с остри и твърди бели космици. То е влачещо се и достига на дължина до 4—5 метра. Листата на растението имат кухи, дълги дръжки и големи петури.Понякога те са разположени толкова наблизо едно до друго, че земята не се вижда от тях и закриват цветовете така, че пречат на пчелите да ги открият, за да ги опрашат. Жълтите и оранжевите цветове на тиквата са едри. Мъжките цветове са разположени на дълги и тънки дръжки, а женските — на сравнително дебели и къси. 

Наскоро, след като прашецът от мъжките цветове попадне върху женските, започва образуването на малка тиквичка, която бързо нараства до едри плодове, които могат да достигнат на тегло до 40—50 кг. 

През 1990 г. в САЩ  Хауърд Дил отглежда най-голямата тиква в света, която тежи 782,4 кг. Съществуват няколко сорта, които имат потенциал да надхвърлят 100 кг. Днес отглеждането на гигантски тикви се счита за спорт и има сертифицирани кантари, където плодът се премерва и записва.

Както при повечето културни растения, така и при тиквата съществува в зависимост от сорта голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете.

Зелените тиквички са сравнително по-дребни, имат цилиндрична форма и нежна месеста част. Те най-често се използват за готвене, като напоследък навлизат и като съставка на салати в суров вид.

Тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част — нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева. 

Средното съдържание на плода е 16 % сухо вещество с 10 % захари, 1 % целулоза и 1 % азотни вещества.

Съдържание на минерали и витамини: калий, натрий, магнезий, фосфор, желязо, мед, каротин, около 5 мг. витамин С. 

Употребява се в преработено състояние.

Ползи за здравето

Тиквите съдържат много плодова захар (в качествените сортове до 10%) и други хранителни вещества, като с най-високи стойности е витамин С ( до 10%).

В тик­ва­та се съ­дър­жа  и един мно­го ряд­ко сре­щан ви­та­мин -  ви­та­мин Т, кой­то по­ма­га за ус­во­я­ва­не­то на теж­ка хра­на и не поз­во­ля­ва зат­лъс­тя­ва­не.

Поради ниската си калоричност (около 17 калории в 100 грама) тиквата притежава диетични свойства и се препоръчва при бъбречни и сърдечносъдови заболявания. 

В тиквените семки се съдържат незаменими за организма аминокиселини. Те облекчават основните симптоми при аденома или възпаление на простатата като често уриниране, болка и др. Съдържат и големи количества магнезий - в 100 грама тиквени семки се съдържа 46.1% от дневната нужда на организма.

При без­съ­ние се пре­по­ръч­ва да се пие тик­вен сок ве­чер или пък от­ва­ра от тик­ва с мед.

Консумирането на тиква укрепва имунната система през зимните месеци.