Полезни факти

Основаната суровина за приготвяне на горчица са смлените семена от синап. Приготвя се като горчица на прах – фино смлени синапови зърна, или като готварска горчица, която е смес от сухи синапови зърна, вода, растителни масла, захар, сол, оцет и подправки.

По-меките горчици се приготвят с бял синап, който люти най-вече на езика. По-острите са от кафевия и черния синап, които пък са по-интензнивни и достигат най-вече до носа и челото. Популярна е и формулата от смес на различни видове синап. Съотношението на синапа и другите съставки е основата за многото типове, марки и вкусове горчица.

Интересът и употребата на горчица датира от далечни времена – още през Средните векове западноевропейците осъзнават колко е ценна подправката за всякакъв вид храни. 

Освен за добавка към храната, горчицата има и много други любопитни и неочаквани приложения – в миналото синапът се е разпръсквал из дома, като се е вярвало, че по този начин ще бъдат прогонени духовете. 

Любопитно е, че името се състои от две старогръцки думи – „зрение” и „вреда”. Разбира се, древните гърци и римляни не са познавали горчицата в известния й сега вид, но са използвали нейни семена или прах в някои ястия. Първата рецепта датира от 42-ра година пр. н.е.

Ползи за здравето

Горчицата съдържа вещества, които се свързват със свободните радикали, затова се препоръчва при консумацията на пушени меса. 

Освен нискокалорична, тя е и противовъзпалителна, помага при грипни вируси, намалява честотата на мигрената и сваля кръвното налягане. Горчицата увеличава естествените защитни сили на организма и е много ценна за прочистването на храносмилателната ни система.

Допринася за ускоряването на метаболизма, което води до изгаряне на мазнини.