Сирни Заговезни

Сирни Заговезни е важен зимно-пролетен празник, разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от по-възрастните хората около себе си – близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

Затова и традиционният поздрав на много места в страната за този ден е: "Прости - простено!".

На празника при родителите се събират семействата на техните деца, за да им поискат прошка и да опитат от празничната трапеза - баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, халва с ядки.

Прието е да се извършва и обичаят "хамкане": на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Характерен за празника е обичаят Оратници, свързан със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което според народните поверия носи здраве.

В някои краища на България на Сирни Заговезни хората се маскират по стара традиция, датираща още от Средновековието, за да прогонят злите духове. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т.е. настъпването на пролетта и края на зимата.