Горещници

Горѐщниците са период от три дни в края на месец юли (28, 29 и 30 юли) в българския народен календар, празнуван в чест на огъня и главно за предпазване от огън. За астрономически горещници следва да се приемат тези дати, а не наложилите се 15, 16 и 17 юли. Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.

Горещниците се отбелязват предимно в Северна и в Западна България, но ритуали се извършват и в някои югозападни райони. Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя. През горещниците човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората.

В миналото най-строго се спазвали първият и третият ден, когато не се е ходило на нива и не се е жънело, вършеело, косило и копаело. Не се месил и пекъл хляб - за опазване на труда от огнени стихии и градушки. Според поверието не се е палил огън и не се е изнасял вън от жилището. На третия ден чрез специален обред се палил един общ нов огън, от който всеки подновявал огъня в своя дом. Горещниците се почитали най-много от ковачи, хлебари, калайджии, които работят с огън.

Източноправославната църква е почитала през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (28 юли); Антиноген, Юлия девица (29 юли) и св. Марина (30 юли). Днес, имен ден празнуват Марин и Марина (17 юли).