Бабинден

Според българския народен календар денят след Ивановден – по нов стил 8-ми януари, се нарича празник на "бабата" (селската акушерка), на децата и на родилките, по-известен като Бабинден.
Според традициите всяка жена, която е ползвала услугите на баба-акушерка, трябва да й благодари по някакъв начин.

Бабата-акушерка обикаля по всички къщи, в чието семейство е израждала деца и им носи множество дарове -  чорапки, бебешка шапчица и най-важното: паричка, вързана на червен конец, против уроки.

Тя също носи със себе си приготвените на Богоявление мед, здравец, просо и червена вълна. Освен това тя измива ритуално малките деца и ги благославя, намазва леко с мед челата и бузите им, залепя малко от вълната и просото, за да са здрави, румени и сладки.

По обед майките посещават дома на бабата, те носят кърпа и сапун, баница, варена или печена кокошка, намазана с червен пипер и вино, пари и дарове. Традицията повелява на масата да има погача, приготвена с мая, а в някои краища тя е под формата на масленица със сирене. Пилето пък освен сварено, може да бъде печено с ориз на фурна. Класическият тиквеник също е препоръчително блюдо за трапезата на Бабинден. Известна е и така наречената Бабинденска бурания – ястие, включващо ориз, кисело зеле и зелева чорба.

Жените даряват бабата и слагат храната на обща трапеза, като тъй като това е типично женски празник, мъже не се допускат.

По време на празника бабата изпълнява следния ритуал: в решето слага от просото и поръсва главите на присъстващите жени, за да раждат повече деца. Празничната трапеза приключва с хоро, водено от бабата.