Съветите на французите как да отучите децата си от злоядството
Преди четири години малките дъщери на Карън льо Бийон са били изключително злояди: караниците за храна на масата са били чести, като пастата, пържените картофи и сандвичите с масло са били единствените желани гости.
После семейството се преместило в родния град на съпруга на льо Бийон в северна Франция. И настъпила промяна! Сега момичетата ядат праз, миди, маслини, скумрия и други неща, които дори и някои възрастни избягват.
Какво се е случило?
Льо Бийон обяснява промяната в книга, озаглавена "Френските деца ядат всичко". Преходът не е бил безболезнен (представете си критичните погледи на френските роднини на съпруга й, момичетата, идващи гладни от училище, и учител, предлагащ на льо Бийон да се обърне към психотерапевт, когато тя поискала да приготвя обяд, който момичетата да си носят).
Авторката обаче в крайна сметка възприела френския подход и е подготвила списък с 10 правила, които е използвала, за да променят децата й навиците си за хранене.
Разговаряме с нея, за да научим повече за опита й, и да разберем как вървят нещата сега, след като те са се върнали във Ванкувър.
Поглеждайки назад във времето, имаше ли голяма повратна точка във Франция?
Първото голямо вечерно парти, на което бяхме поканени, няколко месеца след като се преместихме там. Все още бях в период на отрицание: френската храна е безинтересна, елитистка, скъпа.
Заета, работеща майка съм, не мога да бъда гурман, вие бъзикате ли се с мен? За тази вечеря бях невероятно притеснена, че децата ми няма да се държат както трябва. Прекарахме обаче прекрасна вечер, в която възрастните разговаряхме, a децата ми седяха на масата и ядяха от храната – и това беше заради това, което бяха научили в училище и детската градина.
Не бях започнала да ги уча на неща за храната у дома до този момент. И осъзнах: “Все пак греша.”
И какво стана тогава?
Това беше повратната точка, но не беше вълшебно решение. Френските правила за храната в книгата не са записани никъде. Те са дотолкова вградени в културата навици, че хората реално не ги изричат на глас. Така че разговарях с лекари и диетолози, и се опитвах да преценя как да ги формулирам най-ясно.
Какво имате предвид по "учене за храната у дома"?
Французите вярват, че научаването на детето да се храни е също толкова важно, и също толкова изискващо време, колкото и научаването му да чете.
Когато учите дете да чете, го учите на азбуката, после на думите, седите с него, четете с него. Французите мислят – и говорят – по същия начин и за храненето. Те имат дългосрочна визия. Те също така не се обезсърчават, когато има препятствия по пътя към това децата да се научат да се хранят.
На някои деца е нужно повече време, докато започнат да четат, но те не се отказват и не казват “Това дете е злоядо, просто не обича броколи.” Не третирате страха си от определени храни като черта на характера, а като преходна фаза.
Забелязали сте също, че френските деца обикновено се държат възпитано в ресторантите. Какъв е изводът в случая?
Французите учат децата си - от 3-годишна възраст, те прекарват време в хранене на маса на обяд, всеки ден в училище. Те не се държат изначално по-добре, но имат дългогодишен тренинг. Към момента, когато виждате 8-годишно френско дете в ресторант, то е седяло на маса хиляди пъти. Въпрос е на практика.
Добре, звучи лесно, но какво да правим, ако нещата не се получават по този начин?
На родителите, които се обръщат към мен за съвет, казвам: “Тренирайте превръщане на обяда в по-забавно прекарване, като разказвате истории. Избягвайте стресиращи ситуации на вечеря.”
Една от стратегиите, които използвахме, беше нещо, което видях да правят френските роднини на съпруга ми: когато те сядат на масата, са напълно отпуснати. Няма разсейващи фактори, всички се забавляват, така че децата искат да дойдат на масата.
Когато се храните, пробвайте примерно да приканвате всеки да разкаже нещо за деня си. Откривам, че децата ми се хранят много по-добре, когато разговаряме. За родители, които имат сериозни трудности, има игри, които да вземете. Една игра, която върши работа за деца между 5 и 12 години, се нарича Crunch the Color и включва карти с теми, които да се обсъждат.
Говорите за това как френските деца се хранят много чисто, и споделяте забавен момент в детската градина на по-малката ви дъщеря. Тя все още ли се храни, без да цапа?
По-малката ми дъщеря сега е на 4 години и все още се храни по-чисто от сестра си, която е на осем. Историята в книгата, където тя е в детската градина, е че осъзнаваме, че има човек от персонала, който я храни с всичко отделно, така че никога да не й хрумва, че може да докосва храната с ръце.
Тя започна да пренася тези педантични маниери вкъщи, и смятахме, че е много смешно. Децата тук получават цяла купа със зърнена закуска и биват насърчавани да се хранят сами, но във Франция ги хранят, докато не станат готови да се хранят с прибори. И там правят очарователни набори от прибори, които децата често получават като подарък.
Защо казвате, че храната е демократизирана във Франция?
Съпругът ми изтъкна, когато се преместихме там, че има по-малка разлика във вкусовете между различните социални групи във Франция, отколкото в САЩ, защото правителството субсидира обучението по въпросите на храненето в училищата.
Обедите са кръстосано субсидирани, това се случва на местно ниво. Местните селища събират данък сгради, субсидират обядите, и после родителите ги субсидират.
В Париж обядът струва средно $3, най-богатите семейства плащат по $7 на дете за обяд, средната класа плаща $3-5, най-бедните - около 20 цента, и всички те отиват на училище и знаят, че ще получат наистина добра храна, печени токачки, пиле с пектени и грах. Идеята е, че всеки има достъп до едни и същи здравословни ястия.
Има ли нещо, за което сте несъгласни с френската култура на хранене?
Не мисля, че включват достатъчно храна от различни култури. Те имат разнородно общество, но това не проличава в храната им. Невключването на наистина халал храни в училищните столове доведе до сериозен дебат, и мисля, че обществото им би могло да се научи да бъде по-отворено и толеранто, и храната би била добро начало за това.
След година във Франция сте изпитали носталгия по Ванкувър и сте се върнали у дома, което вероятно причинява известни пречки пред развитието на дъщерите ви като не-злояди и здравословно хранещи се деца. Как вървят нещата сега?
Децата ми все още консумират всичко. Ако питате по-голямата ми дъщеря какво не харесва, тя ще каже: ‘Не харесвам миризливо синьо сирене, но знам, че ще ми хареса, като порасна.” А по-малката ми дъщеря казва: “Харесвам всичко.”
Не претендирам, че френските деца са съвършени, и моите също не са. Училището е голямо предизвикателство. Софи сега има 10 минути за обяд – от 12 до 12:10 – и е трудно да осигуриш наистина добър обяд за толкова кратко време. Във Франция имат поне 30 минути. Никога не съм забелязвала как всичките ми колеги ядат студени сандвичи на бюрата си. Но сега разбирам откъде са изградили този навик; на това ги учат в училище.
Как да променим това?
Французите вярват, че училището е място, където постоянно децата учат нови неща, дори и в трапезарията. Тук учим децата, че обядът е прекъсване на деня, че храната трябва да бъде удобна.
Работя с екипа в моето училище да променя това, и затова започнах да поддържам блог с френските училищни обедни менюта. Може и да не искаме да готвим точно тази френска храна, но поне бихме могли да правим храната акцент в рамките на деня. Така че донякъде вярвам, че книгата, която е за правилата за хранене за родителите, които можете да спазвате и у дома, трябва да води към по-мащабна дискусия за това какво трябва да се промени в училищата, за да гарантираме, че тези уроци се усвояват и на двете места.
Ако можехте да дадете един съвет на родителите на злояди деца, какъв би бил той?
Едно от местата, от които да започнете, са забавни дегустации на храни. Не превръщайте новите храни, които въвеждате, в източник на конфликти, приготвяйте ги по забавен начин, поднасяйте ги спокойно и без напрежение, и кажете на децата: “Не е задължително да ядеш това, трябва само да го пробваш.”
Изводът е, че като родители трябва да седнете с децата, да пробвате и да харесвате храната, и всички да седите на масата и да консумирате едно и също. Мислете си, че се учите. Може да отнеме десет-дванайсет пъти, докато нещата се получат, но няма проблем.
А ако детето отказва да пробва?
Французите биха казали да приемете това с позитивна нагласа, да им кажете да се насладят на следващото хранене, и че то ще е след няколко часа. Винаги слагам на масата неща, които знам, че те харесват, и после се появява някаква нова храна. Може да са само заинтригувани, а не запалени по нея – тогава пробваме отново след седмица. Не превръщайте храненето в борба чия воля ще надделее.
