Лазаровден

Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението, следван от Цветница и Великден.

Отбелязва се на подвижна дата, винаги в съботата преди Страстната седмица. Тогава православната християнска църква отбелязва възкръсването на Лазар.

Той живял край Йерусалим и на четвъртия ден от смъртта му Христос го възкресил в знак на благодарност за гостоприемството му. Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил пръв епископ на град Китон на остров Кипър.

Характерен за Лазаровден е обичаят лазаруване. В него участват момичета на възраст от 10 до 16 години. Облечени в празнични носии, с цветни венци на главите, те обикалят всички къщи и в двора им изпълняват ритуален танц - “боенек”, “буенец”, особено буйно, несключено хоро, като размахват пред себе си бели лазарски кърпи

Момите също така изпълняват специални обредни песни, адресирани към всеки член от семейството според неговата възраст, семейно и социално положение. Пее се за стопанина, за стопанката, за млада булка с бебе, за старата баба, за терзия, за овчар, за свещеник.

По стар обичай стопаните даряват лазарките със сурови яйца, които да бъдат боядисани на Велики четвъртък, орехи, пари. Когато свърши лазаруването, девойките си поделят събраното, като си устройват обща трапеза в дома на водачката, наричана буенек

Лазаруването е  посветителкси обред, бележещ превръщането на детето в жена, затова се вярвало, че мома, която не е лазарувала не може да се омъжи.

По традиция на Лазаровден възрастните жени пекат обредни хлябове във формата на плетеница или на осморка, а девойките  майсторят кукли от тесто, които подаряват на следващия ден - Връбница.

В готовия обреден хляб се вплитат първите пролетни цветя, като задължително трябва да има и здравец.

На Лазаровден, както и на Цветница, е позволена консумацията на риба, въпреки че денят се пада по време на Великите пости.