Полезни факти

Ванилията е вечнозелено многогодишно катерещо се растение от сем. Орхидеи. Наричана е още „царица на подправките” и се смята за втората най-скъпа подправка след шафрана, тъй като опрашването на растението се извършва на ръка и обработката й след откъсването е много трудоемка.

Произходът на ванилията се свързва с Мексико и Гватемала, където още ацтеките са я използвали за подправяне на какаото. От там в началото на 16-ти век е пренесена в Испания.

Ванилия се произвежда основно в Мадагаскар и Реюнион (по-рано наречен Бурбон), Таити, Мексико и Индонезия. В края на 19-ти век започва да се произвежда синтетичен ванилин, с който днес се покриват 90% от световното потребление. 

Във вътрешността на жълтите плодове (шушулки или пръчици) на ванилията се намират множество миниатюрни семенца, в които се съдържа тъмното, силно ароматно етерично масло. След събирането си те се бланшират и се оставят седмици наред да ферментират и да съхнат. Ферментиралият плод съдържа около 2% ванилин, сравнително доста захар и мазнини, като и двете имат дял във вкуса. Тогава се оформя типичният цвят и предимно аромат на ванилията. 

Има различни видове ванилия, които се различават по дължина, цвят и аромат: бурбонската, мексиканската, таитянската и индонезийската ванилия.

В кулинарията ванилията се ползва за всички видове сладки ястия, сладкиши, торти и кексове; за сладолед, крем, мляко с ориз и пудинг; за ванилови и други сосове; за плодове, компот и мармалади; за ванилова захар; в шоколад; също за риба, морски дарове и птиче месо; за напитки и лимонади.