Полезни факти

Царевицата (Zea mays) е важна земеделска култура, която се използва за зърно, силаж и за зелен фураж. Използва се за производство на брашно, нишесте, както и в кулинарията предимно като салата, гарнитура и в някои ястия.

Царевичното растение достига височина между 2 и 3 метра и има дебело и здраво стъбло, от което излизат дълги и широки мечовидни листа. На върха на стъблото има разклонена метлица с малки мъжки цветчета, като техният прашец опрашва женските цветове, представляващи два или три кочана, израстнали в пазвите на листата.

След опрашване в кочаните се образуват жълточервени или бели лъскави зърна - семената на царевицата. След като свилата изсъхне и цялото растение пожълтее, царевицата е готова за бране.

От световното производство на царевица 2/3 се пада на САЩ, Китай, Бразилия и Мексико, като само в САЩ то е около 270 млн. тона годишно.

В българския език царевицата има над 20 названия в различни диалекти: арапка, влашка, гугула, гълъби, кукуруз, мисир, папур, пашка, пченка, рапка, царка и др.

Произход

Според изследвания от средата на 20-ти век най-вероятно място на възникване на царевицата е областта между Оахака и Халиско в днешно Мексико. Най-ранните археологически находки от царевица са намерени именно там, в пещерата Гуила Накитц в Оахака, и са  датирани от преди 6250 години.

Царевица започва да се отглежда в Европа след Великите географски открития през XVI век. Първите европейци, които са я видели, били моряците на Христофор Колумб, които срещали това растение навсякъде: в Перу, Чили, Хаити, Мексико; от северните граници на днешна Канада на юг до Патагония. 

От второто си пътуване до Америка Колумб донесъл царевица, която отначало отглеждали в дворцовата градина като рядкост, но скоро тя се разпространила из цяла Испания, Франция, Португалия, а по-късно на Балканите и в Турция. В Индия и Китай култивирането ѝ започва едва през XVII в. 

За сравнително кратко време царевицата се превръща в основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска мамалига, българския качамак, грузинския хляб мчади и други изделия са станали национални ястия.

Ползи и рискове за здравето

Царевицата е добър източник на витамините В1 и В9, но внася в организма най-вече минералите фосфор и магнезий.

Царевицата крие и някои рискове, тъй като съдържа т.нар. липиден трансферен протеин - несмилаем протеин, който "оцелява" при готвене. Той е свързан с редки и все още не дотам добре познати алергии прочвяващи се при хората.  Алергичната реакция може да предизвика кожни обриви, подуване или сърбеж от мембранната слуз, диария, повръщане, астма, а в тежките случаи - анафилактичен шок.