Полезни факти

Соевият сос се получава от смесването на соеви семена, сол и вода. Във висококачествения соев сос се добавят и различни натурални екстракти – чесън, копър и други, които променят малко вкуса и са полезни.

Историята на соевия сос се свързва с Китай и датира от преди повече от 2000 години. На будистите не било разрешено да ядат месо и сосове приготвено от него, затова те си направили подправка от соя.

Постепенно соевият сос достига от Китай до Япония, където става важна част и от японската кухня. Там към оригиналната рецепта е добавена и пшеница и така се е стигнало до класическата му рецепта, която познаваме и ползваме в наши дни.

Соевият сос е не само вкусен, но и здравословен. Препоръчван е от диетолози за ежедневна консумация от хора с наднормено тегло.

В 100 грама соев сос има 70 kJ и не се съдържа никакъв холестерол.

По количествено сьдържание на мазнини и белтъчини соевите семена са първи сред зърнените храни, а аминокиселините им са близки по състав до тези на месото. Те съдържат глицин вместо легумин, срещащ се в бобовите растения, който е по-ценен, защото има органично свързана сяра, необходима за кръвообразуването. 

Срещат се още калиеви и фосфорни соли, ензими, провитамин А, витамините В1, В2, С, К. 

Соевият сос може да се използва за подправяне на зеленчуци, меса и риба.

При избирането на соев сос задължително трябва да купим соев сос в стъклена бутилка, тъй като при съхраняване в пластамсови той губи вкусовите си свойства. Трябва да съдържа само натурални съставки без оцветители и ароматизатори.

Произведеният с помощта на киселина соев сос има тъмнокафяв, почти черен цвят, а натуралният е светлокафяв.