Полезни факти
Пуйката е най-едрата домашна птица, известна още под наименованията мисирка, фитка, биба, пипа. Латинското и названия е Meleagris gallopavo и принадлеци към сем. Фазанови (Phasianidae).
Произхода си води от американската пуйка, който в края на 15-ти век е одомашена в Мексико. В Европа е пренесена в началото на 16-ти век, а в България се разпространява по време на османското иго.
Климатичните и стопански условия у нас са много благоприятни за отглеждането ѝ, но е сравнително слабо застъпена, предимно в личните стопанства. В България е обособена породната група черна новозагорска пуйка. Внасят се породите Бронзова, Бяла, Холандска, Императорска и др, които добре се приспособяват към местните условия и имат висока продуктивност.
Пуйката е скорозряла топлолюбива птица. На горната част на човката има кожен израстък, а на главата и шията специфични брадавици (корали). Има добре развита гръдна мускулатура. Главата и горната половина на шията не са оперени. Цветът на човката и краката хармонира с оперението.
Отглежда се предимно за добив на месо, тъй като се угоява бързо и натрупва качествени мазнини. Месото Живото тегло на пуйката е от 7 до 9 кг, а на пуяците от 12 до 24 кг. Пронася на 28-30 седмична възраст. Снася годишно 90 яйца с тегло 80-85 грама. Основната ѝ храна е растителна.
Пуешкото месо е ценен диетичен продукт, който се отличава с добри вкусови качества.
Приготвянето на печена пуйка е традиция при посрещането на коледните празници в много страни по света.