Полезни факти
Кромидът (Allium cepa), наричан още кромид лук, червен лук или само лук, е двугодишно растение от род Лук произхождащо от Средна Азия. Той е най-широко използваният зеленчук в българската кухня. Влиза в състава на почти всички наши готварски рецепти.
За готвене се използват основно луковиците на възрастните растения преди началото на зимата, но също така се използват листата на младите растения през пролетта и началото на лятото, често наричани пресен лук или зелен лук.
Луковиците имат суха външна обвивка и месеста слоеста вътрешност. Използвани по целия свят за кулинарни цели, те имат разнообразни форми и цветове.
Типичните характерен силен лют вкус и остра миризма, се омекотяват при готвене, при което вкусът става сладък.
Лукът съдържа до 21 % сухо вещество, до 14 % захари, 3 % суров протеин, до 13 мг % витамин С, до 120 мг % витамин В1, до 28 мг % витамин В2, като колкото по-малки са луковици имат толкова повече витамини и каротин.
Съдържа много фитонциди, помагащи в унищожаването на причинителите на много и опасни заболявания.
Произход
Луковици от семейството на лука са използвани за храна от хилядолетия. В палестински селища от Бронзовата епоха са намерени следи от остатъци от лук заедно с вкаменени смокини и фурми, датиращи от около 5000 г. пр.н.е.
Лукът е една от първите земеделски култури, споменати писмено, в Библията, Числа (11:5) като част от диетата на египтяните по това време. Археологическите и писмени доказателства показват, че културното му отглеждане вероятно е започнало около 2000 години по-късно в Древен Египет. Това е станало заедно с отглеждането на праз и чесън и се смята, че работниците, строили пирамидите, са хранени с репи и лук. Лукът се отглежда лесно и е удобен за транспортиране и складиране.
Египтяните го обожествявали, вярвайки, че сферичната му форма и концентричните пръстени символизират вечния живот. Той е използван дори при погребенията, както се вижда от следите от лук, намерени в очните гнезда на Рамзес IV. Смята се че са вярвали, че ако при погребението с мъртвите се погребе лук, силната му миризма ще върне духа им.
Лукът по-късно достигнал до Гърция, където атлетите ядели големи количества лук, защото щял да олекоти баланса на кръвта им, а римските гладиатори били натривани с лук за да се втвърдят мускулите им.
През Средновековието лукът е бил толкова важна храна, че хората си плащали наемите с него и дори го поднасяли като подарък.
Лекарите предписвали лук като лек срещу главоболие, ухапвания от змия и косопад. Лукът е занесен в Северна Америка от Христофо Колумб при експедицията му до Хаити от 1493 г.
Ползи и рискове за здравето
Някога се смятало, че миризмата на лук предпазва от болести, но не е било ясно на какво се дължи антибактериалното въздействие на лука. Днес изследвания сочат, че в лука, както и в чесъна се съдържат така наречените фитонциди, които унищожават бактериите и обеззаразяват въздуха.
Фитонцидите представляват цял комплекс от съединения, наричани натурални антибиотици, които са с множество преимущества пред медикаментите. Действието им е насочено не само към борба с микробите, а и към засилване на имунитета. не създават резистентност, тоест болестотворните микроорганизми не се приспособяват към лекарствата, както към синтетичните медикаменти, които медицината предписва.
Зеленият лук съдържа кверцетин – антиоксидант, който се бори с много заболявания. Той е богат на калий, който предпазва от сърдечно-съдови болести, провитамин А, белтъчини, етерични масла. Има в състава си и немалки дози витамин C, както и минерални соли, които способстват за нормализирането на на водно-солевия обмен. Желязото в лука е лесноусвоимо и с него може да се подобри хемоглобина.
Лукът може да се използва като средство за профилактика и лечение на настинки и грипове, като и за повишаване на имунитета. За да унищожите всички бактерии в устата и да обеззаразите частично носната кухина, можете да дъвчите 4-5 минутки парче лук или чесън.
Серосъдържащи вещества, които се съдържат в кашицата и сокът от кромид лук се използват за лечение на пъпки и обриви, на изгаряния, както и като противовъзпалително средство.
Има избелващо действие и се използва за изсветляване на лунички и пигментни петна.
Лукът съдържа много захар - повече, отколкото ябълките и крушите, но вкусът му не е толкова сладникав заради лютивите нотки.
Противопоказания за консумация на лук има за заболявания на черния дроб и стомаха, като с него не трябва да се прекалява, ако имате киселини и язва.