Полезни факти

Патладжанът е зеленчук с горчив вкус и пореста структура. В кулинарията често е използван като добавка, балансираща по-силно изразените заобикалящи го аромати.

Заедно с доматите, чушките и картофите принадлежи към семейството на Кучешкото грозде. Различните видове патладжани могат да имат цвят на лавандула, да са зелени, оранжеви или жълто-бели и да варират по размер и форма - от такива с големина на малък домат до такива, приличащи на големи тиквички.

Макар предшественици на патладжаните да произхождат от Индия, за първи път те са култивирани в Китай още през 5 в.пр.Хр. Преди Средновековието се разпространяват в Африка, а по-късно и в Италия - страната, с която дълго време са били асоциирани. Днес Турция, Италия, Египет, Китай и Япония са сред водещите държави, отглеждащи този зеленчук.

Днес обаче патладжанът заема почетно място в кухнята на много европейски държави, включващи Италия, Гърция, Турция и Франция. Но в своята дълга и богата история, патладжанът не винаги е имал добра слава. В резултат на тръпчивия му вкус хората му придали и горчиви качества - патладжанът получил незаслужено славата на способен да причинява лудост, проказа и рак. До 18 в., когато се развили нови негови разновидности, този зеленчук останал на незавидно място в класацията.

Патладжаните са бедни на въглеводороди, но много богати на различни полезни минерални соли: калий, калций, магнезий, манган, желязо и пектинови вещества. Патладжаните съдържат още диетични фибри, фолиева киселина, мед, витамин С и витамин К, В6 и РР. Горчивият вкус на патладжаните се дължи на съдържащите се в тях етерични масла.

Съдържание на 100 грама патладжан: 1.4 г белтъчини, 0.2 г мазнини, 4.0 г въглехидрати, 92.8 мл вода, 25 калории, 1.1 г целулоза.

От познатите на човека видове патладжани по-известните са 5 на брой:

Италиански патладжан, който е сравнително по-малък от другите видове патладжан, но за сметка на това има нежна сърцевина и кожа и значително по-добри вкусови качества. Американския патладжан има издължена форма, оцветен е в тъмно лилав цвят. Бял патладжан - има дебела кожа и много по-твърда сърцевина. Сицилиански патладжан - има неправилна форма, голям и кръгъл е, с изключително тънка кожа и лек сладникав вкус. Ориенталски патладжан - тънък и издължен леко, той е с тънка кожа и със значително по-малко семена от останалите си събратя.

За да са най-качествени патладжаните, които избираме трябва да са твърди и тежки за размера си, с гладка и нежна кожа, а цветът им да е ярък Макар да изглеждат твърди, патладжаните всъщност са доста нежни и трябва да се внимава със съхраняването им. Те са чувствителни и на студ, и на жега, затова най-подходящата за тях температура за съхранение е около 10 градуса по Целзий. Неизмити и ненарязани в найлонови торбички се съхраняват в хладилник за няколко дни.

За да се смекчи горчивия вкус на патладжана преди готвене и добре той да бъде осолен и да престои под лек наклон 30 минути. Този процес ще доведе до относителното му обезводняване, което пък ще го направи по-малко поглъщащ мазнина.

Патладжаните могат да бъдат пържени, печени или приготвяни на пара.  Те влизат в състава на много ястия и са един от най-често използваните зеленчуци в Средиземноморската кухня. Приготвят се в салати, основни ястия с месо и други зеленчуци. Вкусът се допълва много добре от чесън, зехтин, лимонов сок.

Ползи за здравето

Този зеленчук е богат на витамини, минерали и на важни фитонутриенти, които имат антиоксидантно действие.

Патладжаните са полезна за мозъка храна. Според много изследвания, фокусирали се върху фитонутриент-антицианин който се намира в тях и е наречен насунин, той е потенциален антиоксидант, пречистващ свободни радикали и защитаващ клетъчните мембрани, допринасяйки по този начин за доброто функциониране на мозъка ни.

Благодарение на насунина и на някои други фитонутриенти, намиращи се в патладжаните, тези зеленчуци спомагат за редуциране високото ниво на холестерол в кръвта, в артерийните стени и техните аорти, подобрявайки по този начин кръвния приток.

Богат източник са на фенолни съединения, които действат като антиоксиданти. Хлорогенната киселина, намираща се в този вид зеленчуци има антивирусно действие и предпазва от появата на изменения (рак).

Патладжаните допринасят за здравето на сърдечносъдовата система и за предпазването ни от свободните радикали.

Рискове за здравето

Хора, които имат проблеми с бъбреците или жлъчката, е добре да внимават с приема на патладжани, тъй като те са една от малкото храни съдържащи оксалати. Това са природни субстанции, намиращи се в растенията, животните и хората, които когато станат прекалено концентрирани в телесните течности кристализират и могат да доведат до здравословни проблеми.