Полезни факти

Маслото с животински произход е млечен продукт, който се добива от прясна или ферментирала бита сметана, както и директно от мляко. Широко се използва в готвенето — за печене, приготвяне на сосове или пържене, за директна консумация чрез намазване или като подправка. Има множество приложения и се консумира ежедневно в много части на света.

При охлаждане маслото се втвърдява, а при стайна температура се размеква до консистенция, удобна за намазване. Маслото се стопява до рядка течност при температура 32–35 °C. Цветът на маслото е най-често бледожълто, но може да варира от яркожълто до почти бяло. Той зависи от сметаната/млякото, използвани за производство, и понякога се коригира чрез готварски оцветители, най-често анато или каротин.

Важен аспект от производството е количеството мазнина в крайния продукт. В САЩ, всички продукт продавани като "масло" трябва да съдържат поне 80% мазнини, като повечето са със средно 81%. Европейските масла по принцип са с повече мазнини - около 85%.

Най-разпространената форма на маслото се прави от краве мляко, но маслото може също така да бъде направено от млякото на други бозайници като например овце, кози, якове или биволи. Използва се много в индийската кухня, където носи наименованието гхи. Понякога маслото се продава с различни добавки като сол, есенции, консерванти и готварски оцветители.

При стопяване водата се отделя и маслото се превръща в рафинирано или чисто масло, което се състои почти изцяло от мазнина – то има по-високи вкусови качества и значително по-дълъг срок на годност. В чистото масло са отстранени почти всичката вода и млечни твърди остатъци, при което остава почти чиста мазнина. Чисто масло се произвежда чрез нагряване на маслото до точката на топене, последвано от охлаждане; след като се оставят в покой, останалите компоненти се отделят според гъстотата. Някои видове чисто масло се претопяват при по-високи температури (120 °C/250 °F), при което водата се изпарява, а млечните твърди остатъци добиват кафяв цвят.  Този процес придава аромат на чистото масло и води до производството на антиоксиданти което предвазва маслото от гранясване за по-дълго време. По тази причина, този тип чисто масло може да се съхранява за шест до осем месец в нормални условия.

Терминът „масло“ се използва и в имената на продукти от растителен произход: фъстъчено масло, кокосово масло, орехово масло, слънчогледово масло и други. В общия случай, думата „масло“ без допълнително определение и в контекст хранителни продукти, се отнася за краве масло.

Култивирано масло – преди да навлязат модерните технологии сметаната се е събирала от няколко млекодоя и е била съответно на няколко дни и донякъде ферментирала в момента, в който от нея се е правило масло. Ферментация произвежда допълнителни ароматни съединения, включително диацетил, който допринася за по-ароматен продукт, който притежава по-силно изразени вкусови качества. Днес за получаването му се предизвиква изкуствена ферментация чрез въвеждането на бактерии. Подобен и дори по-ефективен метод е добавянето на млечна киселина и ароматни съединения директно в маслото от прясна сметана. Въпреки, че този по-ефективен процес симулира вкуса на култивираното масло, полученият продукт не се смята за истинско култивирано масло.

Масло от сладка сметана – става масово през 19-ти век и се произвежда от пастьоризирана сметана с цел да се елиминират патогенните бактерии и други микроби.

Масло от сурова сметана – произвежда се от прясна или култивирана непастьоризирана сметана, се нарича масло от сурова сметана и има "по-чист" сметанов вкус, без нюансите на готвено мляко, които се появяват при пастьоризирането.

В страните от континентална Европа се предпочита култивирано масло, докато маслото от сладка сметана доминира в САЩ и Великобритания. По тази причина култивирано масло понякога се маркира като европейско масло в Щатите. Маслото от сурова сметана е слабо разпространено в Европа и почти неизвестно в Америка.

Всички категории масло се продават в осолене и неосолена форма. Осоленото масло съдържа или фина гранулирана сол или силна морска сол, която се добавя при производството. 

Страните, в които се предпочита масло от сладка сметана, най-често предпочитат също така и осоленото масло, което по възможност да отразява мекия вкус на некултивираното масло. В допълненние на овкусяване на маслото, солта също така действа и като консервант.

Чрез модифициране на мазнините на маслото чрез химични модификации на крайния продукт, или чрез модификация на млечната суровина, или чрез добавяне на растителни мазнини в маслото са разработени по-меки водове масло подходящи за мазане. Битото масло, друг удобен за мазане продукт, е аериран чрез въвеждането на азот— не се използва обикновен въздух, защото това би причинило окисляване и гранясване.