Полезни факти

Копривата (Urticaceae) е многогодишно тревисто растение, което е отдавна признато и широко използвано както в народната медицина, така и за приготвянето на вкусни и здравословни ястия.

Има между 30 и 45 вида, главно многогодишни растения, като най-известният представител е обикновената коприва (Urtica dionica), разпространена в Европа, Северна Африка, Азия и Северна Америка.

Интересен факт е, че първата употреба на растителното влакно на коприва в изработката на дрехи може да се проследи чак до бронзовата епоха. През Първата Световна Война влакната на копривата са използвани като заместител на памука и за изработката на униформи. Различни проекти в Европа се опитват да намерят начини за култивиране на копривата и обработка на влакното й с цел търговия.

Изполват се всички части на растението и природолечителите обичат да се шегуват, че ако човечеството е запознато с нейните лечебни сили, не биха засаждали нищо друго, освен коприва.

Хранителни стойности на 100 грама коприва: калории 42; общо мазнини 0.11 г; холестерол 0 мг; общо въглехидрати 7.49 г; фибри 6.9 г; захари 0.25 г; белтъчини 2.71 г; вода 87.67 мл.

Този натурален дар е богат на витамини, минерали и дъбилни вещества с важно значение за кръвоносната ни система

Копривата е източник на бета-каротин, витамини А, С и Е, желязо, калций, фосфати и минерали. Най-висок процент в състава й има водата, а след нея са протеини и захари, голяма част от които принадлежат на незаменимите аминокиселини. Съдържа повече витамин С от някои култивирани растения и диви билки, като маруля, броколи, спанак, карфиол, зелен фасул и други.

Свежите листа копривата са добър източник на витамини - А, В, D, Е и К, минерални соли - калций, манган, желязо, калий, цинк, магнезий и мед, ферменти, хлорофил и багрилни вещества. Листата на копривата са богати на дъбилни вещества, пантотенова киселина, ситостерол и хистамин, а коренищата й най-вече на нишесте.