Полезни факти
Динята (Citrullus lanatus) е плодов зеленчук принадлежащ към сем. Тиквови.Плодът й е ягодовиден и с гладка кора и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Произходът на динята се свързва с Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие.
Водата съставлява около 92% от масата на динята, най-високият процент сред плодовете. На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността ѝ на някаква алкохолна напитка. Това става, като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин.
Прясната диня може да бъде консумирана по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на напитки.
Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.
Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.
Динята съдържа 6 - 12% лесноусвояеми захари, 1- 2% пектинови вещества, 1.5% целулоза, каротин, витамини – А, В1, В3, С и РП, натриеви соли, калций, желязо, магнезий и мед.
Ползи за здравето
Динята е нискокалорична - в 100 грама се съдържат само 30 - 40 калории.
Само 150 грама диня покриват дневните нужди на организма от магнезий.
По съдържание на желязо дините са на едно от първите места сред плодовете и зеленчуците и се използват при анемия, а благодарение на ниското си калорийно съдържание се прилагат и в диети при затлъстяване.
Динята се прилага и при лечение на хроничен запек заради съдържащите се в нея магнезий и фина целулоза. Освен това тя регулира перисталтиката и стимулира отделянето на жлъчен сок.
Заради високото съдържание на течности и химическия състав дините се използват в диетичното хранене (до 2.5 кг на ден) при заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчката, при лечение на подагра, предпазват от образуване на камъни в бъбреците и при някои заболявания на сърцето.
Съдържанието на въглехидрати в динята е ниско и това я прави подходяща храна и за диабетици, които могат да консумират диня до 200-300 грама на ден. Тъй като динята съдържа плодова захар, която се усвоява без да изисква инсулин, не вреди на диабетиците. Дори фруктозата подобрява работата на черния дроб и заедно с това усвояването на белтъци, масти и въглехидрати.
Динята е много полезна за страдащите от подагра и от хронична бъбречна недостатъчност. Тя подпомага изчистването на токсичните продукти на пуриновата обмяна от тъканите. Затова се препоръчва и при проблеми с отделителната система.