Полезни факти
Чесновия лук или чесънът (Allium sativum) е многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови, род Лук. Тъй като не се среща в диво състояние се счита, че е получен в резултат на културна селекция и вероятно произлиза от вида Allium longicuspis, който в разпространен в диво състояние в югоизточна Азия.
Среща се навсякъде из страната и се използва за директна консумация или при приготвянето на ястия, туршии, маринати и други.
Силната, люта миризма на суровия чесън се омекотява значително при готвене. Суров или сготвен, чесънът се забелязва със силната си характерна миризма.
В някои култури миризмата на чесън се приема по-добре, отколкото при други. Северноевропейските кухни например, използват чесън много умерено и той се готви продължително време за намаляване на миризмата.
Характерна за чесъна е сложната луковица, съставена от много скилидки, и ясно изразената специфична миризма, поради наличието на много летливи вещества.
Най-често използваната част от растението е подземната складираща структура, наречена глава.
Една глава се състои от дузина или повече отделни скилидки, всяка от които от ботаническа гледна точка е луковица — подземна структура, образувана от удебелени листни основи.
За разлика от лука, чиято луковица се състои от многобройни листни слоеве, всяка скилидка е образувана от една единствена листна основа. Надземните части на растението също могат да се употребяват за храна, особено докато са млади и крехки.
Една глава чесън обикновено е с размер 4 до 8 см в диаметър, бяла до розова или зачервена на цвят и е съставена от много (8–25) отделни скилидки.
Листната част на растението се състои от централно стъбло, високо 25–100 см с плоски или ръбести (но не тръбообразни) листа дълги 30–60 см и широки 2–3 см.
Цветовете растат в малко съцветие на върха на стъблото, често заедно с няколко луковички и заобиколени от хартиеобразен основен лист.
Всеки цвят е бял, розов или червеникав, със шест венчелистчета, дълги 3–5 мм. Цветовете по принцип са безплодни и рядко дават семена.
Чесънът е наричан „природен антибиотик” подари високото си съдържание на витамини А, В1, В2 и В6 и минерали като желязо, фосфор и калий.
Чрез изследвания ин витро е установена изключително силната антибактериална и антигъбична активност на чесъна. Препоръчва се приемането на чесън или хранителна добавка с алицин редовно, и особено по време на грипния сезон за предотвратяване на грип и настинка.
Според научните изследвания, чесънът действа хипотензивно, т.е. намалява кръвното налягане. Учени от университета в Мисисипи разкриха, че той намалява систоличното кръвно налягане с поне 9 mmHg, а диастоличното – с най-малко 5mmHg.
Ефектът е най-голям при хора с високо кръвно налягане, придружено от висок холестерол. При хора с нормално кръвно, хипотензивен ефект не се наблюдава.
Също така, употребата на чесън намалява холестерола - научните изследвания показват, че намалява и лошия (LDL) холестерол, както и триглицеридите.
Освен това предотвратява пероксидацията на липиди, като по този начин пречи на лошия холестерол да се окисли във вредни субстанции.
Чесънът намалява и нивата на хомоцистеин – един от главните виновници за остеопорозата, сърдечно-съдовите заболявания, Алцхаймер и други, а чрез активните си вещества алицин и ахоен, намалява образуването на тромби и риска от формиране на атеросклеротична плака.
Според модерни епидемиологични проучвания по-високия прием на чесън и лук корелира положително с намаляване риска от няколко вида рак.
Този ефект включва потискане на туморната мутагенеза, модулация на ензимната активност и намаляване на пролиферацията на раковите клетки.
Рискове при употреба
Тъй като чесънът има изразени противосъсирващи свойства, хората страдащи от проблеми с кръвотечението или приемащи противосъсирващи медикаменти (индометацин, аспирин) трябва да се консултират с лекар, преди редовната употреба на чесън.
Също така, не е желателна консумация на чесън и преди операция или раждане.
