Месни заговезни

Месни Заговезни е последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости. Денят винаги съвпада с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник свързан с настъпващата пролет.

Ден преди Месни Заговезни, в събота, се отбелязва Задушница пред Великия пост. Както при другите задушници, се ходи на гроба на близки, прекадява се, прелива се с вино, пали се свещ. Раздават се жито, хляб без квас, сирене и яйца.

Името на този ден се определя от традиционната вечеря с месо – оттям и другото наименования на празника Неделя месопустна. След нея не се яде месо до край на постите.

По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове като варена кокошка, обреден хляб и вино (днес най-често торта).

На празника цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.

Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. През нея може да се яде сирене, мляко, масло - всякакви млечни продукти и яйца. Тези две недели са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината.

На Месни заговезни имен ден празнуват Галина, Галя, Галена, Галин.