Гергьовден
На 6-и май отбелязваме Гергьовден – един от най-големите български празници. Празникът предвещава пристигащото лято. Денят е изпълнен с множество обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. "Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи", смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.
В иконите Свети Георги се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей - затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.
На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъства печеното агне и обредният гергьовски хляб. Приготвя се още агнешка дроб-сърма, варено жито, баница. На масата трябва задължително да има млечни продукти, зелен лук и пресен чесън, както и червено вино. Приготвя се специален обреден хляб, украсен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези.
Ритуал за здраве на Гергьвден е заравянето в земята на великденското червено яйце, за да е плодородна нивата. Най-ранобудният от семейството прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата - да не ги настига злото през годината. Младите жени и децата набират билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън. С тях свиват венци, с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца.
Имен ден празнуват Георги, Гергана, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия,Габриела и производните им имена.