Избягвайте най-разпространените грешки
Представете си пакет с картофен чипс. Най-отгоре са здравите, неповредени, перфектни парченца чипс. Те са приятно хрупкави и не можете да спрете да ги хапвате.
Но когато стигнете до дъното на пакета, там има само малко начупени отломки и шепа прах с вкус на картоф.
Този “прах,” казва Стив Шварц, основател и изпълнителен директор на вносителя и дистрибутор на чай Art of Tea, е това, което представлява чаят, правен от готови пликчета.
Изборът на чай на листа и правилното му накисване са определящи за разликата между перфектен чипс и картофен прах.
Въпреки че няма нищо, което да ви плаши, когато започвате да приготвяте чай на листа, има някои разпространени клопки и грешки, които да избягвате.
Ето какво съветва Шварц, за да правите винаги отличен чай.
1. Прекалено или недостатъчно изкисване на листата
“Какво е това, което най-много плаши хората в чайовете на листа?” пита реторично Шварц. Ако сте предположили, че отговорът е времето на киснене и температурите, необходими за всеки вид чай, сте прави.
Но не се притеснявайте: не само че сме посочили идеалната температура и време за бял, черен, оолонг, пу ер, зелен чай и тизан (билков чай), но и всъщност правилата далеч не са толкова строги, колкото очаквате.
Дали разлика от няколко градуса или допълнителна минута-две ще съсипе скъпоценното питие? Нищо подобно.
И все пак не се опитвайте да спазвате препоръчаните градуси и минути, за да получите максимално добър екстракт.
2. Добавяне на твърде много съставки
Разбираме напълно, че начинът, по който хората харесват чая си, е строго индивидуален. И няма нищо лошо в това — ако сте израснали, добавяйки мляко в английския си чай на закуска, продължавайте да го правите. Но ако тепърва преминавате от пакетчета чай към листа, обмислете дали поне да не пробвате чая "без нищо добавено".
Причината, поради която добавяме неща като лимон и сметана в чайовете в пликче, обяснява Шварц, е че “коригираме” дисбаланса на вкуса или недостатъци, които придава чаеният прах.
Внимателно подбран и купажиран чай на листа предлага пълното вкусово изживяване, и може да установите, че дори не ви е нужна тази доза мед или резенче цитрус.
Между другото, Шварц препоръчва на пиещите чай да преосмислят “прага си на горчивина”.
Това, което възприемаме като прекалено горчиво, е всъщност стипчивост — търсено качество в чая.
Той сочи качествения чай даржелинг като отличен пример.
Това е вкус, към който се привиква, но пък ако можете да се научите да харесвате комплексните нотки в кафето, със сигурност можете и да се запалите по стипчиви чайове.
3. Употреба на нискокачествена вода
Както изтъква Шварц, 98% от чая е вода. Въпреки че, естествено, можете да използвате вода от чешмата, кисненето на чаените листа във филтрирана или изворна вода ще даде по-ясен вкус и по-добър цялостен вкус.
4. Загряване в микровълнова печка
Това определено е табу. Силното, грубо и бързо повишаване на температурата в микровълновата печка е твърде безмилостно към деликатните листа.
Бавното изливане на гореща вода върху листата е по-добър начин да приготвите чая; това позволява на листата бавно да се разгънат, освобождавайки с течение на времето сложния си вкус.
5. Не-кисненето многократно на чая
Да, можете да правите “втора цедка” на чаените листа. Повечето чаеве на листа не само издържат на втора и трета употреба - те дори стават по-добри с нея!
Шварц си спомня чай оолонг, който си е купил, докато е пътувал из Китай, от който дори не му е било разрешено да отпие до четвъртото изкисване.
Въпреки че вкусът и кофеиновото съдържание няма да са толкова силни след първия път, сложните чаени смески ще разкрият деликатни разлики във вкуса с течение на времето.
Нещо, което започва като силно и опиянително, може после да се окаже по-ароматно и флорално след няколко изварявания. Единственият чай, който само отслабва с многобройното изваряване, е тизанът - смеска от билки, плодове и цветя, който реално всъщност не е и чай изобщо.
6. Употреба на погрешен съд
Има три основни метода за изкисване на чай, казва Шварц. Първият е просто да налеете гореща вода върху листата във висока чаша. След като те се спуснат на дъното, отпийте.
Вторият метод е вероятно най-познат на американските консуматори (извън пликчетата, разбира се): да налеете гореща вода върху листата в чайник, и после да излеете изкисналия се в нея чай в чаша.
Последният метод е най-сложен и според Шварц е “най-точен” начин да консумирате чая: в китайската традиция "гайван", чаят се оставя да кисне в чайник, налива се в купа (фиала) и после леко се завърта, за да се “смеси” чаят, след което накрая се налива в чаши.
Всеки от тези методи е по-добър от това да посегнете към готовото пликче с чай, но мислете и за материала, от който е направена чашата за пиене или чайникът.
Шварц обича да използва стъкло, защото в него липсват пори, и защото може да наблюдава разгъването на листата.
Чугунените чайници са атрактивни и запазват чай горещ, но като цяло те възприемат от вкуса на използваните чаени листа с течение на времето, както и глинените чайници "Исин" (които произлизат от едноименната китайска провинция).
Основното при тези чайници е да знаете, че ще имате най-добрия и най-автентичен вкус, ако ги използвате ексклузивно само за един вид чай.
