Кръстовден

На 14-ти септември всяка година празнуваме Кръстовден. Тогава Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на който Спасителят понася страдания; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.

По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст.

Около тази дата традиционно по българските села започва гроздоберът, организират се селски сборове, а фамилиите се събират на тържествена вечеря. В миналото е било задължително на трапезата да има сварени в подсолена вода късове овнешко, печено пилешко или патешко, баница, печена или варена тиква, зелник с праз, току-що набрано грозде.

Друг обичай в миналото било да се честват чакръкчиите – народните лечители, които умеят да наместват счупени и изкълчени крайници. Оздравелите ги посещавали в знак на благодарност и им носели погача, мед, китка чемшир, наниз червени чушки. От своя страна чакръкчията подготвя трапеза и кани всички в дома си. 

На Кръстовден се спазва строг пост,"говеее се за кръста" и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.

На този ден празнуват: Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри